Мислех си, че бесепарската наглост все някъде, много далеч, трябва да има край... Уви, лъгал съм се..
Когато Николай Василев ни представи фундаменталното си заключение, че годината имала 12 (словом дванадесет) месеца на които отговаряли 12 (славом дванадесет) заплати, си казах „има желязна логика”. Нещо обаче загубих връзката, когато вчера разбрах за депутатската година, състояща се от 13 (словом тринадесет) месеца...
Забележете какъв високоморален аргумент лъхаше от неясното обяснение на другаря Пирински – за да можели депутатите да посрещнат без притеснение празниците. А отруденият българин не заслужава ли премия, за да се почувства добре поне в това време на годината, господа от парламента?!
Всъщност като се замисля, прави са депутатите – цял сезон мъчения: пиене по коктейли (мъка, мъка), разкарване (за сметка на незслужаващите коледни премии) по командировки, возене в служебни лъскави возила (купени с парите на гореспоменатите), ядене на евтини кебапчета (в парламентарния бюфет) – живи са за ожалване! Малко са им тринадесет заплати! За къртовския труд, който са положили, четиринадест трябваше да си гласуват! То не е гласуване с чужди карти, предложения за осеменяване на бездетни майки, приемане на безобразни закони и бюджет – е айде засрамете се де!
Гледам тези мазни физономии и се питам за коя ли от тях да гласувам на идващите избори...
