събота, 14 февруари 2009 г.

ПОД КУПОЛА НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА



Разноцветни прожектори осветяват манежа и приковават погледите на зрителите.В единия край на арената , изпитвайки задруднения, клоун демонстрира словестна еквилибристика. Той е облечен в разноцветни дрехи, а на гърба му е написано – “ГЕРБ”. Едната половина от лицето му се смее, а другата половина - плаче. Драмата на клоуна е разбираема. От една страна са обществените интереси, които го принуждават да обединява в себе си едновременно Христос, Буда и Аллах. От друга страна са генетично вродените му скромност и безгранично сърце, които го принуждават да се изчервява от собственото си величие. Децата под шапитото го гледат в захлас. Но възрастните разбират, че този номер не е нищо друго освен избиване на комплекси от страна на един ортодоксален комунист.Ниско над редовете, яхняля метла, прелита Баба Яга. Одеждите й са в актуална сигнално червена гама. Тя е родена някъде около 1891 година. В акта й за раждане , в графата “СОБСТВЕНО ИМЕ” е написано – “КОРУПЦИЯ”. Това ,обаче , не и пречи да размахва лозунг – “СПИРАМ КОРУПЦИЯТА В ДЪРЖАВАТА”.Близо до оркестъра е застанал фокусник, чиито фокуси непрекъснато се провалят. Това го принуждава, докато изпуска инвентара си, да крещи : “ Уважаема публика – ВЕРВАЙТЕ МИ! ВЕРВАЙТЕ МИ!”. А до самия изход от сцената е застанал командир във величествена поза. Четирите пръста на дясната му ръка са пъхнати под мундира, а палецът величествено се подпира на едно златно копче. Той гледа тъжно, защото изостаналата публика никога няма да да го достигне в неговите висоти. Той е като някои наши труженички, нечленуващи в профсъюз – НЕГО никой не го разбира.Изведнъж на арената изтичва гол мъж. Дясната му ръка е вдигнага напред, както са вдигали ръцете си войниците от римските легиони за да поздравят своя император. Голият мъж тича в кръг и крещи: “И царят , и всички останали са голи!”ТОЗИ ЦИРК ЗАПОЧВА ДА МИ ОМРЪЗВА!Решавам , докато седя сред публиката, да си прочета вестника. На първата страница с големи букви е написано: “ ЕВРОПА ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ НИ ПОКАЗВА ЖЪЛТ КАРТОН!” Името на стария континент неволно ме пренася в градове – мечта. В някои от тях се провеждат фестивали на цирковото изкуство. На тези фестивали най-големите циркови трупи показват невероятните си изпълнения. Артистите, които играят пред мен на манежа, обаче, никога няма да отидат на този фестивал.Много са слаби!
Ангел Йорданов
София